Азбука Апетитна — Асафатъ Потыкачъ
Адзимка не вартатъ ничъ, никому не смакуе
Бухта засъ смачна рѣчь, всякъ пальцы облизуе...
Вендзонку ѣстъ каждый радъ, лемъ же не каждый може,
Голубцѣвъ самъ 25 самъ справлю верабоже!
Дынянку нерадъ ѣмъ, най ей ѣдятъ пацята.
Ессенція смакуе всѣмъ на Великодны Свята. . .
Земяки то нашъ свѣтъ, бо якъ бы не земяки,
Жертя жадного нѣтъ, пропали бы Руснаки. . .
Икра, сардынки, рыба — не для насъ спеціялы. . .
Кобасы метеръ ѣчь — лемъ сой попущай паса,
Лѣпшого нема ничъ, якъ свѣжа свинска кобаса.
Моркви и рѣпы маме достъ и штожъ намъ веце треба?
Нарокомъ все въ насъ постъ, же бы сме шли до неба. . .
Огурки маютъ смакъ, якъ чловекъ перепитый. . .
Пироги такъ ци сякъ, тра добрѣ омастити. . .
Рицинусъ? — Най жего фрасъ; не хочу го и баста!
Селедця люблю засъ, бо то наша омаста. . .
Тарасъ Шевченко якбы живъ, зробилъ бы авантуру —
Ундистовъ всѣхъ бы перебивъ и проклялъ бы Петлюру!
Фляки не мясо — гваритъ сватъ — и никто не перечитъ!
Хруня, най буде вашъ братъ, барзъ треба ся стеречи.
Цибулю, поперъ но и хрѣнъ Господь далъ людямъ съ неба,
Чеснокъ тыжъ не для свинъ, лемъ до кобасы го треба!
«Што» бесѣдуйте лемки всѣ, бо такъ учила мати,
«Що» бесѣдуютъ лемъ тѣ, што не умѣютъ думати.
Юзефъ бывъ фчорай и дзісь естъ — чи ютро Юзефъ бендзье?
Я мысьлен, же инны ктось на тронье его засьендзе. . .

Асафатъ Потыкачъ.



[BACK]